.

На обяд в... БДС

БДС (Балкански деликатеси на скара) не е точно ресторант, както гръмко обявиха много медии в последните дни. Надписът над вратата на новото заведение за бързо хранене в центъра на София (ул. Раковски 96, до театър „Българска армия“) е много коректен – Скара магазин.

Белите плочки по стените на малкото помещение напомнят за Мимас, а светещото табло с менюто е директна препратка към вериги от рода на McDonald’s и KFC. Шестте високи стола без облегалка по периферията на заведението също подсказват, че мястото не е създадено да се застояваш. Всъщност това не е и нужно, защото прашната и шумна „Раковска“ не е най-приятното място за хапване. При хубаво време е най-добре да си вземете обяда от БДС и да го изядете на спокойствие в градинката пред Народния театър.

Разликата между БДС и споменатите вече заведения за бързо хранене е в менюто. БДС залага изцяло на класическата българска скара, а името афишира амбицията тя да бъде вкусна и без консерванти „като едно време“.

Другата разлика е, че зад проекта БДС стои шеф Виктор Ангелов (проверка в Търговския регистър показва, че той е един от петте собственици на Фууд ООД), което е силен коз в маркетинга и рекламата на всичко, свързано с хранене.

Докато обядвах две свински кюфтета в меню (6,99 лв.), шеф Ангелов посрещаше клиентите си бодро и с шеги, ясно съзнавайки, че е национално разпознаваем след участието си в няколко тв формата. Редовните посетители пък получаваха потвърждение, че са запомнени, с репликата „А днес какво ще бъде?“

Кюфтетата са много вкусни (можете да си купите и сурови за вкъщи, в кутия по 6 бр.), пържените картофи с червен пипер също – без грам излишна мазнина. За съжаление, лютеницата е в съвсем малко количеството, а хлебчето – съвсем обикновено и бяло. Тук е мястото да споделя на по-младите читатели, че не всичко по времето на соца беше вкусно и здравословно (роден съм през 1971 г. и помня добре тази епоха). Белият хляб е един от тези продукти и не бих се върнал към него при сегашното изобилие на пълнозърнести, ръжени и всякакви други варианти.

2111718497.jpg
Снимка: Васил Богданов

Взех си и от лимонадата, произведена под бранда БДС (2 лв. за 500 мл). На етикета й пише „Забравеният вкус“, но реално тя няма нищо общо с лимонадата „от едно време“. Дори във Facebook страницата на БДС се признава: „Опитахме се да я направим единствена по рода си, уникална, специално разработена от Шеф Виктор Ангелов за БДС с лимонов сок, истинска захар и екстракт от шафран“.

Следващия път ще опитам кюфтетата от боб и бургер менюто.

Амбициите на екипа са БДС да стане верига, от което клиентите могат само да спечелят, но за финал искам да споделя едно притеснение. При възторга по кебапчетата и кюфтетата „от едно време“ е много лесно да се премине тънката граница и да се афишира излишна носталгия към един режим, който изпращаше хората в затвора за един виц, а сивотата, некадърността и послушанието бяха станали БДС.

В своето изследване на кулинарията през соц епохата Албена Шкодрова ни напомни, че тогава сме яли истинско кисело мляко, сирене и други подобни продукти не защото режимът е държал на качественото и здравословно хранене, а заради финансовата и интелектуалната му немощ да въведе истинското индустриално производство.

Мнения и коментари
    Рецепти
    • Фалшиво тирамису без яйца

    • Ореховият сладкиш на баба

    • Банички със сирене и смокини

    • Пълнени чушки с киноа и сирене

    • Маслен пай с грозде

    • Сладки с черен шоколад

    Последно от Места
    • Джон Бон Джоуви откри два ресторанта за бедни и бездомни

    • Акцент на DiVino.Taste 2019: колко е важен произходът

    • Дегустация в ресторант Floret (ВИДЕО)